MW, More than Words

Срещата ни с Керълайн Гилби, MW беше всичко, на което се надявахме. Тя е човек, който може да слушаш с часове на тема вино, ако програмата и търпението й го позволяват. На този етап съм убедена, че 50% от титлата Master of Wine се присъжда за огромни познания в областта на виното, а останалите 50% - за невероятни комуникационни умения. Е, може блендът да не е точно в съотношение 50:50, но е близко. Тези хора (без да дискриминирам) имат удивителната способност да разговарят с всякакви чудаци (или „фрикове“, както казва един приятел) - организатори, винопроизводители, журналисти (без да изключвам себе си) с техните си планове, провокации и особености. На живо Керълайн е деликатна, чаровна и запомняща се дама със суперсилата на Master of Wine, която носи с лекота и елегантност по свой собствен, много британски, начин. И, да, може да се каже, че точно това означава да си истински професионалист, но както често се случва във винената индустрия (и Керълайн не прави изключение), тя влага много повече душа и стил в това, което прави, вместо просто да си върши работата добре.

Тази година всички бяха толкова развълнувани от предстоящата среща с Керълайн Гилби, че се опитах да си представя какво може да означава това посещение за самата нея, след като вече е била тук толкова много пъти. В главата ми постоянно се въртеше един начален ред от песен на Роби Уилиамс, в която се пее: "So unimpressed, but so in awe…" ("Толкова невпечатлен, но толкова удивен..." б. а.). Можех да си представя цялото вълнение в очите на уайнмейкърите на всяка нейна глътка, толкова фокусирани върху крайния резултат, че почти винаги забравящи да предложат плювалник. Често казано, обмислях да поорежа определени части от интервюто, за да стане по-кратко и приемливо за публикация в блог, но в крайна сметка реших да го оставя в неговата цялост. Ако проявявате интерес, може всъщност да помислите върху всяка дума в него, така че, запазете спокойствие и четете нататък!


©Мирослав Чобанов

Връщате се в България по покана на Регионалната лозаро-винарска камара "Тракия". Посетихте няколко нови изби и няколко, с които вече сте запозната. Какви са общите Ви впечатления?

Винопроизводството като цяло се развива в положителна посока и е хубаво да се види, че хората експериментират. Не смятам, че задължително експериментират с правилните неща (усмихва се), но е важно, че го правят. Като цяло имаше няколко по-добри презентации, но избите има какво да научат по отношение на представянето на своите вина.

Как могат избите да подобрят своето представяне?

Преди няколко дни посетих една винарна в Гърция, която направи всичко, както трябва. Заведоха ме направо на лозята и ми показаха ключовите характеристики на техните лозя. По време на обяда бяха помислили много внимателно за комбинациите на виното с храната и бяха разпечатали хубаво меню с всички ястия и вина, така че да мога да си припомням кои са, когато е необходимо. После започнахме с дегустация, където разполагахме с правилната чаша за всяко вино. Всичко беше етикетирано. Имаше чаша за вода и плювалник - в България непрекъснато ми се налага да моля за плювалник. От избата ми дадоха и малка книжка с информация за всяко вино, включително цялата техническа информация за лозята, процесите на винопроизводството и място за дегустационни бележки. По този начин успях просто да се съсредоточа върху дегустацията, задавайки само съществени въпроси на уайнмейкъра.

Мисля, че повечето български изби може да се поучат от това и да се възползват от възможността да представят своите послания. Някои винарни са по-успешни в тази насока от други, но съм на мнение, че всички те имат какво да постигнат по отношение на презентацията. От друга страна ситуацията с лозята се е подобрила. Дойдох в България през 2003 г. в момент, в който всяка изба, която посетих тук, смяташе, че гроздето расте в каросериите на камионите. Определено забелязвам развитие в разбирането, че всъщност лозята са от решаващо значение за качественото вино, независимо от това дали се работи със собствени лозя или с утвърдени трети страни. Както знаете, естествената концентрация във вината е свързана с по-стари и правилно обработвани лозя. В България има ного млади лозови насаждения, защото всички се втурнаха да оползотворяват европейски субсидии. Естествено, проблемът с младите лозя ще се разреши с времето. От друга страна обаче, това е причина част от избите в момента да произвеждат вина без особена дълбочина, но за сметка на това натоварени с амбициозни цени.

Какво се случва с България пет години по-късно? Разбира се, Вие сте посещавала страната ни през това време, за да се информирате за напредъка ни, но виждате ли някакви съществени разлики, пет години след излизането на тази статия? (Въпросът е предизвикан от статията на Керълайн “Bulgaria's Changing Fortunes”, в която се разглежда въпросът защо България е изгубила популярността си на британския винен пазар)

О… колко окуражаващо, че сте я чели… (смее се). Когато говоря, а аз доста често говоря за източноевропейските вина с потребителите и търговци във Великобритания, това е все още въпрос, който ми се задава често. По-възрастните хора във Великобритания си спомнят, че са пили много българско Каберне Совиньон в края на 80-те и в началото до средата на 90-те години на миналия век, а в момента няма и следа от това. Мисля, че обнадеждаващият фактор тук е, че България с пълзящи темпове се връща на британските рафтове. Все още във вериги от типа на Tesco се намира евтино българско вино на цени, които аз лично не разбирам, но виното се продава, така че, няма какво повече да кажа... но повечето български предложения всъщност са първокачествени вина. Така че, виждаме евтини вина в Tesco, няколко неща със средна надценка при някои от най-големите вносители, но най-много всъщност са вина от категорията на Боровица, Енира, разбира се, като се срещат и вината наРосиди, Братанов, Едоардо Миролио и малко Загрей. За нашия пазар това са едни първокачествени български вина. Може да се каже, че хората са малко по-информирани за България, откакто написах тази статия преди пет години.

Освен подобряването на качеството, за което говорихме, кой е най-правилният начин българските вина отново да придобият повече видимост от икономическа гледна точка на английския и международния пазар? Как виждате България в контекста на други източноевропейски винопроизводители?

Трябва да се работи усилено по въпроса за етиката и развиването на мислене в тази насока. Знам, че някои малки винарни реагират бурно на моите коментари, че в индустрията тук е необходимо единство. Ако България иска да изнася вино, тя се нуждае от общо послание. Това определено работи за някои от съседните на България държави. Те имат големи изби, предлагащи вино с приемливо качество на разумни цени, които спомагат за създаването на категория на даден пазар за съответната държава. Тук по-специално имам предвид Румъния и Унгария. Техните големи изби произвеждат, да кажем, Пино гриджо на прилична базова цена, така че всеки потребител, който купува вино си казва: "О, току-що пих едно хубаво Пино гриджо. Къде ли е произведено то? О, в Унгария! Не знаех, че Унгария прави вина...". Но след като сте уловили вниманието на потребителя, можете да се опитате да го убедите да опита и други вина от вашата страна. Румънците са по-добри в това, отколкото унгарците, но и те осъзнават, че добрите, силни, големи производители като Recaș, които произвеждат добри вина на добри базови цени създават предпоставки малките винарни също да продават своите вина на тези пазари. В България обаче, в това отношение съществува огромно разделение, тъй като големите винарски изби често имат репутация, че не играят честно спрямо малките. В България е необходим компетентнен орган, който да "изчисти отношенията в индустрията", така че големите винопроизводители да могат да спомогнат за създаването на категорията, а малките - да създават имидж и репутация на тази категория. България се нуждае и от двете и знам, че част от малките винопроизводители ще ми се обидят, но това е моята гледна точка на база наблюдаваното в други страни в Източна Европа.

Ако става въпрос за нарушаване на правила и закони, с това следва да се заемат съответните власти. Странно е, че подобни неща се случват в една модерна европейска държава. От гледна точка на по-големите търговци на дребно във Великобритания, които държат на своите одити за качество на продукта и бутилиращите линии, те трябва да бъдат сигурни, че ще работят в професионална бизнес среда. Един мой приятел наскоро ми сподели, че са поискали проби от българска изба за голям бизнес във Великобритания и оттам са им поискали пари за пробите. Това не е професионално.

От друга страна, голяма роля в предлагането на български вина могат да играят и местните сортове. Мисля, че те са добра тема за начало на разговор със закупчици, които да вкарат вината ви на различни пазари. Така например, ако отидете при г-н или г-жа Закупчик и им кажете: "Имам един много добро Мерло!" те ще ви отговорят: "Имам много Мерло от цял свят", но ако им кажете: "Имам Рубин, Мавруд или Гъмза", те може да си помислят: "Хм, никога не съм опитвал нещо такова, нека го пробваме". Това може да се окаже вратичка, начин да ги заинтригувате и с други ваши вина. Необходими са ви местни сортове като част от търговското предложение. Смятам, че тук местните червени сортове са с по-високо качество и потенциал спрямо местните бели сортове, но така или иначе България е известна като страна, производител на червени вина. Лично аз смятам, че купажите с местен сорт може да се окажат добър подход, защото така имате възможност да предложите на хората нещо, което познават и разбират, заедно с нещо ново. Неслучайно сортовете Каберне и Мерло са пропътували по света. Те са отлични сортове, но ако добавите местен български сорт, това прави вината интересни за потребителя.

Споменахте местните сортове. Как се развива България в това отношение?

Моето лично мнение е, че в България има някои стилове вина, които не са достатъчно балансирани и може би са прекалено натоварени с дъб. Аз не съм голям почитател на българския дъб. Не смятам, че той подчертава качествата на вината като цяло, а по-скоро изважда на показ агресивни танини. Във Великобритания най-популярният български сорт в медиите е Гъмза, но предполагам, че повече хора биха заложили на Мавруда за местен сорт. Мисля, че в това отношение има какво да се учи за по-доброто овладяване на танините му, тъй като те могат да бъдат малко по-груби. Това със сигурност е част от характера на сорта и той може да се впише добре в различни купажи. За себе си все още не съм сигурна, че от Мавруд може да се правят наистина добри чисто сортови вина, макар че с нетърпение чакам да се убедя в противното (<смее се).

Вие сте много дипломатична и, разбира се, това е част от професията, но какво стои зад цялата тази винена политика?

Имам много приятели в България, но тук също така има и много хора, които са изключително несъгласни с моето мнение. Не знам защо имам такъв ефект върху хората понякога! Това, на което давам гласност е личната ми гледна точка, това което виждам като страничен, външен наблюдател. Всеки, който има клиенти за своите вина и може да ги продава на цената, която им иска, очевидно върви в правилната посока. Но ако тези същите изби искат вината им да бъдат продавани или оценени от по-широкия пазар, тогава, може би, вслушването в мнението на хората, не непременно моето, но това на хора отвън, би им било полезно. Така че, да, дипломатична съм(смее се).

Открихте ли повече тероарни вина при тези си дегустации?

Въпросът за тероара все още търпи развитие. В България определено съществуват различни обособени тероари, но индустрията в сегашния си вид, както и доста от лозята, са прекалено млади. Все още има върху какво да се работи, за да се разгърнат тероарните вина, но определено има места, които произвеждат вина с отличителни характеристики – не непременно продукт на винарни, които съм посетила в рамките на това пътуване.

Законово България е разделена на два лозаро-винарски района, но принадлежността към един от тях не дава много информация на потребителите относно произхода на виното. Какъв според Вас е най-подхоящият начин да се подходи към този проблем по отношение на външния пазар, ако потребителите се интересуват да научат повече за нашите вина?

Старата система, разделяща България на пет района, изглежда се основаваше на определено разбиране на климатичните разлики. Наистина долината на Струма е доста по-различна от Харманли. Същото се отнася и за Северна България - районът около Видин е много по-различен от този по брега на Черно море. Двоумя се относно това колко важно е за потребителите дали дадено вино е със ЗГУ или със ЗНП, както и дали в младите индустрии по-важни всъщност не са самите производители. Също така не съм съвсем сигурна доколко добра идея е дадена индустрия да се обвързва с твърде много бюрокрация. Тя не дава на винарите гъвкавостта да си свършат работата възможно най-добре с наличните ресурси. Това е сложен казус, но вината със ЗГУ наистина трябва да отразяват отличителния географски произход. В момента това не се случва в България. Истината трябва да е някъде по средата (смее се).

Да се усмихваш с Керълайн Гилби е лесно. Някой случайно спомена, че едно от вината на масата ни е реколта 2015, а тя деликатно се пошегува: "Вярвам, че реколтата е 2014 г. В противен случай това вино е открило начин да пътува във времето." Всъщност, пътуването във времето не би било толкова лоша идея за част от винената ни история, но тъй като това все още е невъзможно и е съвсем човешко да се учиш единствено от собствените си грешки, вместо от тези на другите, фокусирането върху нашето бъдеще е единственият път напред (като оставим настрана квантовата физика и аргументите от типа "Аз знам най-добре"). Дали се вслушваме или не в съветите на външни експерти е личен избор, но те базират своите коментари на сериозния си опит. Не знам как стоят нещата за тях - дали те избират регионите, които ги интересуват или регионите избират тях. Така или иначе се радвам, че Керълайн е избрала Източна Европа вместо Франция, Италия и/или Испания в някакъв момент от професионалния си живот, защото смятам, че тя е един искрен глас, който да популяризира българското вино.

Когато я попитахме дали ще отнесе със себе си някакво вино от посещението си тук, тя каза: "Знаете ли, проблемът с повечето първокласни вина в България е, че избите наблягат на ненужно тежко стъкло... Една бутилка, която си купих преди няколко години, впоследствие се оказа с тегло 1,3 кг, а аз се интересувам единствено от течността в нея. Предполагам, че е въпрос на статут и маркетингов похват, но това ми пречи да отнеса вино вкъщи". След това тя добави: "Нека сме честни. Вие ми зададохте много въпроси, а сега аз имам един за вас - кои са любимите ви български вина?". Наистина труден въпрос и то не защото не знаем какво обичаме - това е най-лесната част - но понякога отговорът носи в себе си много повече от лично мнение. След час и половина в компанията на Керълайн намирам за необяснимо как тази деликатна жена може да ядоса когото и да било. Предполагам ние всички трябва да се научим да търпим критика. Ако успеете, кажете ми как. :)