0
0
0
s2smodern

Да чуя англичанка експат, живяла в България през последните 15 години, да произнася думите „трънки” и „дренки” вероятно е едно от най-очарователните и свежи неща този летен ден. Ако трябва да съм честна, фактът е и малко смущаващ, защото повечето българи вече не изричат тези думи. Младите хора в градовете не знаят какво представляват тези плодове и как изглеждат. Причина за това може би е, че фейсбук не е пълен с мемета за „трънки” и „дренки”, те не са част от най-новите музикални клипове и така нататък – това трябва е да причината, нали? Е, за всеки случай, ако сте по-млади от автора на тази статия, предлагаме на вашето внимание няколко безплатни снимки от майката на цялото съвременно познание - Wikipedia.

Трънки:

Дренки:

Важно е да ги запомните, тъй като те са основните герои в нашата история. О, да, както и Барбара Пейдж-Робъртс от Rustic Reserve.

Удоволствие е да се запознаем, Барбара! Как така реши да се установиш в България?

Познавам България от доста дълго време. Мисля, че започнах да правя бизнес тук още през 1984 г. - продавах оборудване за експортни стоки и първите ми проекти бяха в Стралджа и Панагюрище, където произвеждахме стъкла и рамки за очила. Оттогава съм правила и много други неща, в това число съм управлявала дистрибуторска фирма за фармацевтични продукти и други. В началото пътувах до България всеки месец. Имам собствен апартамент в центъра на София от 1998 г., но живея тук за постоянно от 2003 г. и вероятно ще остана завинаги. Всъщност, вероятно ще науча перфектно българския език и ще взема българско гражданство с тези глупости около Brexit.

Опасявам се, че навлизаме в политически теми (смеем се и двете). С какво се занимаваш напоследък?

Работех в сферата на туризма и създадох приложение, наречено The Best of Bulgaria. За съжаление не намерих партньор, който да ми помогне с финансирането, а все още не съществува друга подобна алтернатива на пазара. Това е единственото фото приложение по темата, съвместимо с всички устройства и с удоволствие бих продължила да го развивам и обновявам, ако имаше финансиране. Извън това, в ежедневието управлявам консултантската си фирма Tectrice Consult, която помага на българи, които искат да правят бизнес във Великобритания и обратното, а в свободното си време произвеждам джин от трънки в тази страна вече години наред.

Как започна всичко?

Един септември се озовах на юг от Плевен и изведнъж видях, че полетата са пълни с трънки. Върнах се и започнах да бера. Същата година си направих джин от търнки – може би е било преди около 12 години. Направих и за приятелите си за Коледа, защото по традиция в Англия го раздаваш на близки и го пиеш по празниците. Хубаво е да подариш нещо домашно приготвено, пък и решава проблема с подаръците. Започнах да работя с Agrotime в качеството си на консултант. Докато се разхождах из градините им с череши, забелязах дрянови дървета. Ние нямаме такива в Англия, но те са изключително популярни в САЩ и партньорът ми Иван Крачунов ми обясни какво представляват плодовете. Така реших да направя джин от дренки по същи начин като този от трънки и се получи наистина добре. Той има много свеж аромат на дренки, който повечето българи разпознават.

Мислиш ли? Съмнява ме много млади българи някога да са мирисали и опитвали дренки…

Може би не младите. Правих го в домашни условия няколко години и така един ден, докато си седяхме, се запитахме „Защо да не го произвеждаме за пазара?”. Така и направихме. Миналата година създадохме първата партида с комерсиална цел – ограничено издание – не много голямо количество, но напълно достатъчно.

Какъв ще бъде мащабът на продукцията през втората година от проекта?

Производството на плодов джин си има своите специфики. Ограничение е количеството наличен плод. Тази година ще има много трънки, защото лошото време дойде малко след сезона на цъфтеж и всичко, което се изисква от нас е просто да ги оберем. Те растат върху изключително бодливи дървета, но няма как. Дренките са по-големият проблем тази година. Те цъфтят рано и бяха засегнати от сланите. Това означава, че тази реколта от култивиран плод ще е по-слаба. Ще берем и диви дренки, но те са различни – много по-малки и по-наситено червени, но ние ще направим джин и ще го продаваме като такъв от диви дренки, който ще бъде с много по-тъмен цвят.

Означава ли това, че разширявате портфолиото?

Да. Тази година вероятно ще направим и джин от арония за пръв път. В същото време ще произвеждаме и крафт джин, защото повечето джин в тази страна не съдържа истинска хвойна и растителни аромати. Това ще е голямата ни изненада тази есен. Изключително изостанали сме от Англия, в която хиляди хора създават крафт джин и за годината преди март 2018 г. са се изконсумирали 55 милиона бутилки джин. Консумацията все още расте с 24-28% годишно. В България през 2017 г. са се продали 1 милион литра джин, а ръстът на растеж е около 12% годишно, което е доста добре и това, което виждам, обикаляйки центъра на София, са всички тези магазини за крафт бира, специализирани магазини за уиски и хора, които наистина се интересуват от тези продукти. Напълно сигурна съм в това – видяхме и барманите онзи ден на събитието, представящо джиновете - те бяха истински развълнувани да работят с продукт от български съставки, направен с любов, грижа и внимание. Вярвам напълно, че нашият крафт джин ще бъде голям успех.

Какво ще се случи след това?

Искаме да покрием българския експат пазар в чужбина. Имам добри връзки с българите в САЩ. Те са много интересни хора, които ще се влюбят в оригинален български продукт, с който може да се гордеят и да показват на приятелите си. Ако трябва да съм напълно откровена, няма много подобни продукти. Създаването на нещо толкова българско и промотирането му е част от нашата философия.

Как ще подходите към българския пазар?

Стартирахме джинът от трънки със събитие за чужденци, живеещи тук, и влиятелни личности, но мислим да поставим реалното начало през лятото. Обмисляхме плажните барове, но стигнахме до заключението, че те не са правилното място на този етап. Това е софистициран продукт. Решихме да проведем едно състезание в София като поканим топ бармани – беше откачено и пълна тайна. Забавлявахме се много, проведохме втори етап от състезанието и пак организирахме парти събитие. Целта беше да вкараме продукта в баровете, тъй като към момента консумацията на коктейли е на високо ниво.

Мислиш ли, че в София има коктейлна култура?

Абсолютно! Дори нямах представа! Ако баровете отваряха в 6 сутринта, може би щях да ги посещавам по-често – аз съм ранна птица. Научих, че коктейла култура има. И най-вече ги има тези наистина прекрасни, интелигентни, млади (по-често) мъже, които наистина обичат работата си. Те са креативни и винаги търсят нови продукти и знания. Включихме в екипа и Ники Веселинов като посланик на марката. Той е изключително ентусиазиран и добър в това, което прави. Водим разговори с баровете и целта е да вкараме продукта там. Към момента нарочно не се целим в продажбата на дребно. Не предлагаме продукт за масова употреба и всичко работи, защото няма много луди британки, които тичат наоколо, берейки диви плодове за бизнеса си. Имаме да изминем още път, но ще успеем.

Наистина няма много англичанки, берящи трънки, пък какво остава за създаването на подобен бизнес. Предупредих ви в началото на историята, че всъщност няма и много такива българи. Усещам нещо еклектично в продуктите Rustic Reserve. От една страна джинът е изключително английски продукт (освен ако не сте холандец), а от друга – е, какво звучи по-българско от „трънки” и „дренки”? Сериозно? Разбира се, ние не сме еднолични собственици на дивите плодове. Някои от най-големите производители на джин купуват суровини от България и Македония, така ще никой не може вече да си маркира територията. Важното е, че външен човек е имал окото да прегърне нещо местно, независимо дали извинението е било да се почувства като у дома си. Очевидно ни е трябвала една англичанка като Барбара, която да запознае новото поколение български хипстъри с трънките и дренките по един изтънчен, съвременен начин. За да затвърдите впечатленията си, разгледайте рецептите за коктейли на Rustic Reserve.

Прочети английската версия