Решили сме да прекараме почивните дни в района Южен Сакар (известен като Сакар и Източни Родопи), които се гордее с това, че става все по-обособена част от нашето обширно защитено географско указание „Тракийска низина“. Така, през друга изба, се свързваме с Илиана Коева, главен технолог на Шато Коларово (Chateau Kolarovo). Не стига, че ѝ отнемаме съботата, ами искаме и да дегустираме-е-е, да ни разказва-а-ат, да ни показва-а-ат… изобщо сигурни сме, че сме страхотна, незаангажираща компания и затова хората ни харесват (или имат далеч по-дълбоко скрити от очевАдните причини).
Йерузалем е нещо като словенския Belvedere. Не може да сте питали чичко Гуугъл за словенските вина, без да сте се натъквали на болезнената красота на лозята около селцето - достойни гледки за името на едно друго свещено място.
Винарна Čurin – Prapotnik (Чурин-Прапотник) е олицетворение на самата Словения – скромна, откровена, безупречно чиста и действително заслужаваща времето ви. Може да ги откриете в селцето Kog (Ког), на един от хълмовете в региона Ljutomer Ormož (Лютомер Ормож). От едната му страна се намира прословутият Йерузалем, а от другата - Хърватия.
От Stara Trta, за която разказахме наскоро, поемаме към близкото селце, наречено Malečnik, където търсим задължителната в нашия списък винарна Joannes Protner. Всъщност, нейните собственици са успели да се сдобият с разсад от Старата лоза (от сорта Žametovka – словенски червен винен сорт), с чието отглеждане са се заели преди две години. Скоро очакваме резултатите от този чудесен проект и впечатляващ начин да се запази жива една местна легенда.
Марибор е вторият по големина град в Словения с впечатляващите 115 хиляди души население и замечтано разположение на река Драва. На картата гледайте в горния десен ъгъл, близо до границата с Австрия. Ако сме се ориентирали, да продължаваме.
Напускаме заоблената Горишка Брда и „Ščurek”. Както всеки път си мисля, че не може да намерим нищо по-хубаво, по-словенско и по-благо за душата. Даже съм на косъм да помоля да се прибираме, за да си допреживявам дегустацията в компанията на вината, които си купихме от „Щуреца”. Добре, че има и по-търпеливи от мен, които не ги е страх да ми се опълчат с „Продължаваме!”.
Първото винено място, което посетихме по време на престоя си в Словения беше Bužinel - препоръчано от местните като най-добрия ресторант за морска храна в Горишка Брда.
O, dober dan, dober da-a-an iz Slovenije!
Словения несъмнено е бутиковa страна. Малко хора знаят нещичко за нея и я оценяват подобаващо. Преди три години за нас тя беше само граница, която трябваше да преминем по пътя ни към Италия, като признавам, че през по-голямата част от времето трябваше да си напомняме, че всъщност не сме в Словакия, а в „другото със С“. Сега Словения е място, което се е загнездило здраво в сърцата ни и правим всичко възможно да я посещаваме всяка година, да не говорим, че мечтая да поживея там някой ден... да си имам малко лозе и ... ами, една малка, добре оборудвана винарна към него няма да бъде толкова лоша идея в крайна сметка!.
ул. „Проф. Асен Златаров” 15
https://www.facebook.com/decanterwineanddelicacies
тел. 0876 167 080
Районът на улица „Оборище” е една кутия на спомените още от детските ми години. Обичам разходките по тихите му пресечки дори и сега. Усещам носталгично връщане към по-простичкото ежедневие и генерализирано чувство на уют. Чувствам се у дома си.