0
0
0
s2smodern

След първата ни дегустация с архитекти, посветена на сирата, която постигна голям успех в създаването на приповдигнато настроение далеч от компютрите, макетите и чертежите, решихме да повторим. Архитектите от Cityscape ни споделиха, че разполагат с цяяяяял шкаф с алкохолни напитки под формата на подаръци от партньори и приятели, който почти никога не отварят. „Грешка!“ ще кажете и ще сте прави! Надникнахме в шкафа и измежду лимончелото, водката и уискито, намерихме няколко натъжени бутилки вино, а именно:

• Мерло от Стамболово, 2001
• Мерло на Вила Любимец, 2005
• Мерло Горчивка на Свищов, 2006
• Мерло (брандирано за новогодишен подарък), 2009

Мерло, мерло, но става ли за пиене? Беше ни ясно, че няма да дегустираме особено, но ще научим много заедно и се захванахме за работа. Този път нямаше как да даваме оценки от едно до десет. Темата беше „Развитие на ароматните и вкусовите характеристики на виното. Как да избираме вино за подарък и кога да отворим подарените ни вина. “ Нямам обяснение как се стигна до дефинирането на тема, но това, което най-много ни тормозеше беше как да си намерим повод да не чакаме до петък за дегустацията?

Осми март дойде като манна небесна, а и в четвъртък (честит празник на патерица, скъпи дами!), затова вече и четвъртъците не са това, което бяха. Чак сега успяваме да публикуваме размислите и страстите си върху тази дегустация благодарение на Винария и други архитектурни постижения... но стига оправдания!

Резултатите

Първите 3 вина от сорта мерло бяха с очаквано оранжево-ръждив цвят и дузина редуктивни аромати, които никой не желаеше да дефинира. Последната бутилка беше донякъде пиваема и свърши извънредно бързо. За радост на всички, еносиастите бяха взели две резервни бутилки мерло със способността да отворят не само ароматите си, но и повече разговори.

От много еносиазъм си забравихме любимия фотоапарат - кадрите са ограничени, но пък се сетихме да вземем записващото устройство с цел подобряване на обслужването. Неангажиращата атмосфера и щедрата хранителна почерпка допринесоха за превръщането на дегустациите в любим team building experience за 2012-та. Стигна се и до забавни игри, включително писане на поезия, която, за ваша радост, ще ви спестим, но най-важни бяха изводите на самите архитекти за наученото от тях по време на дегустацията:

Заключенията

„Шкафът на Cityscape с алкохол трябва да се изпива, докато е време.“

„Колекцията ни от вина не струва.“

„Явно трябва да следим кой какво ни подарява.“

Ние можем само да добавим с лека усмивка, че повечето вина не се проектират с цел дълъг живот (особено в бутилка). Ако животът им беше чертеж, то тяхната парабола би спаднала изключително рязко, след като достигнат кратък връх на вкусовите си качества и би приличала, грубо казано, на буквата „Л“. С това си пожелахме да направим следващата дегустация скоро и да купим годни за консумация вина. Още не сме се спрели на бяло вино, розе или нещо по-деликатно от червените сортове като например Пино Ноар, но обещаваме да не крием от вас архитектурно-еносиазираните си преживявания. Оставаме отворени към предложения и идеи. Доскоро!