0
0
0
s2smodern

По следите на съкровището

Това е история за ограничено количество впечатляващ Мавруд, бутилиран едва преди няколко седмици. Това също така е история за вино, готово да представи сорта по достоен начин след дълго отлежаване - история за едно българско съкровище.

Много се говори за наблягането на месните сортове и значението на подобна стратегия за имиджа и налагането на България като значим винопроизводител на световния пазар. За целта са необходими задълбочено планиране, работа, ресурси, постоянство, резултати и реализация. В разговор със създателите на бранда „Bulgarian Treasure” (б. а. „българско съкровище”) Алдин Доспатлиев и Светослав Рушанов, автора на визията му Йордан Желев и сомелиер на годината за 2014 г. Йордан Кирилчев откриваме един от примерите за добре обмислен, дългогодишен проект в тази посока. На тези хора раичiтаме и да ви помогнат да „опитате“ лимитираното Bulgarian Treasure без да ставате от местата си.

ИДЕЯТА

Каква е идеята зад бранда „Bulgarian Treasure”?

Светослав Рушанов: Зад най-великите брандове стои велик продукт. Днес, повече от всякога потребителите търсят брандове, основани на автентични истини, затова ще се съсредоточа върху истината за продукта, на базата на която сме изградили визията на „Bulgarian Treasure”.


© Йордан Желев

Всичко започна от един наистина необикновен работен ден, когато колегата ми Алдин Доспатлиев се обади по телефона и ми съобщи, че след дългогодишни усилия най-накрая е открил „съкровище” - а именно лозов масив от сорта Мавруд, който да отговоря на изискванията за постигане на едно силно и класно вино. Този масив ни ентусиазира и амбицира да запретнем ръкави за един дългогодишен проект, проект в основата на който стоеше единствено думата „съкровище”. Така започнахме да подреждаме пъзела и се роди идеята за бранда „Bulgarian Treasure”, в който са вплетени две национални богатства - Маврудът, отглеждан и съхраняван от векове по нашите земи и Ритонът от мистериалния сервиз на Панагюрското златно съкровище, завещано ни от древните траки и носещо духа на мястото, където се прави това вино.

Защо избрахте да се фокусирате върху сорта Мавруд?

Алдин Доспатлиев: Пред мен стоеше само един избор - Маврудът. Убеден съм, че именно Мавруд е сортът, който дава най-пълна представа за облика на българското вино. След дългогодишни анализи, пътувания, срещи с почти всеки производител на Мавруд в България, стигнах до извода, че всеки, който притежава лозови насаждения от този сорт, ги стопанисва и чувства като бащино или родово наследство. Това е достатъчен показател, че можем да олицетворим една традиция, история и култура на производството на вино в страната ни. Отговорността, която стои зад името „Българско съкровище”, е именно богатството, което ни е завещано от предците ни и ние сме длъжни да го запазим и предадем за поколения напред.

Постигнат ли е пълния потенциал на този сорт по Ваши наблюдения – от една страна при отглеждането и от друга при винифицирането?

Алдин Доспатлиев: Надявам се, че не е! Едва ли има в света винопроизводител, който да е успял да постигне пълния потенциал, на който и да е сорт. Конкретно за „Bulgarian Treasure” мога да кажа, че това е вино или по-точно Мавруд с изключително достойни качества за едно голямо българско вино. То е станало толкова голямо, колкото позволява българският Мавруд, а той позволява много. Виното е вълшебно. Достатъчна е само една глътка, за да се усмихнете и почувствате вкуса на българското съкровище.


© Йордан Желев

Реколта 2009 на „Bulgarian Treasure” е винифицирано в изба Румелия от технолога Димитър Докузанов. Какво постигнахте заедно и какъв е планът за бъдещите реколти на „Bulgarian Treasure”?

Алдин Доспатлиев: Изключително важно е да се знае, затова много държа да подчертая, че първата реколта на „Bulgarian Treasure” е именно реколта 2009. Едно забележително постижение в качеството на една изключителна реколта, плод на колективните усилия между Уайн Партнърс България и изба Румелия. Тук искам да изкажа благодарност за професионализма и отдадеността на Митко Докузанов, както и на собствениците на изба Румелия - Цвета Костова и Румен Костов. Те повярваха в нас и бяха достатъчно търпеливи, за да изчакат виното да се развива дълги години и то наистина да стане „съкровище”. „Bulgarian Treasure” е вино, което ще бъде произвеждано само в години с изключително добри реколти, както реколта 2009, която даде отлична зрялост и концентрация.

Към какво трябва да се стремят избите, за да създадат Мавруд с отношение и вина, които да представят най-доброто лице на този сорт?

Алдин Доспатлиев: Не бих си позволил да давам съвети на който и да е български производител на вино, но би ми се искало повече от тях да обърнат внимание и да започнат да работят с местните български сортове. Аз лично смятам, че това е един от начините, чрез който българското вино може да създаде своя собствен облик на световната винена сцена.

Какви ще са основните клиенти на бранда по Ваши очаквания и какво още предстои по реализирането му?

Светослав Рушанов: Както при всяка стратегия, изграждането на визията на бранда е свързано с осъществяване на избор и той започва с целевия потребител. Избирането на точната целева група е ключово решение за успеха на всеки бранд. Ще разгледаме най-основно посланието - съдържанието на обещанието, което сме дали чрез бранда. „Това не е само вино, това е българското съкровище”. Потребители и основни клиенти на това вино могат да бъдат всички - целият български народ без значение в коя точка на света се намира и живее, ценители на хубавото вино, които няма да има нужда да се колебаят с какво българско вино биха впечатлили чужденец, свой партньор, работодатели и приятели, с които общуват и споделят темата вино. Не се стремим към бърза реализация и въпреки че премиерата му породи невиждан интерес, се надяваме то да бъде докоснато от повече приятели на виното. Колкото до това какво предстои - разбира се най-интересното!

ВИЗИЯТА

Каква е концепцията зад етикета на „Bulgarian Treasure”?

Йордан Желев: Концепцията на целия дизайн е продължение и развиване на концепцията, която стои зад самия бранд „Bulgarian Treasure”. Виното е съдържанието, а историята на траките е средата, в която се развива действието. Те са ни оставили огромно и разнообразно културно наследство и моя цел беше да го ползвам като фундамент за целия дизайн. Всичко, до което са достигнали, е заложено в изображението - детайлност, орнаментика, сетивност, символика и многопластовост. Истината е, че да правиш каквото и да било след тракийските майстори е доста тежка отговорност - на мен лично ми повлия в посока безсъние. Добрата новина (или по скоро потулен факт) е, че Западноевропейският ренесанс в определени аспекти изглежда като демо версия на тракийските шедьоври. Трябва да сме горди, че вървим по тази земя, но и да имаме отговорност и уважение към нея. Това са теми, които може и да прозвучат за някого не на място, но, понеже питате за концепция, длъжен съм да спомена, че са били част от разсъжденията ми. Когато говорим за такъв национален бранд - икона, мисля, че са съвсем уместни.

Този етикет изглежда изключително сложен. Какъв е процесът на работата по нещо толкова комплексно?

Йордан Желев: За мен беше предизвикателство и все още е - има време да се види защо. Истината е, че се бях отказал преди да вляза в „боя” - до голяма степен заради това, което казах преди малко. Отговорността за всеки дизайн е огромна, но тук нещата са умножени по 10 или дори по 100. Едно е да правиш дизайн по лично вдъхновение, друго е да вървиш в стъпките на хилядолетна традиция в условията на силно цифровизирано ежедневие и в същото време да си себе си. Въпросът е повече философски, отколкото чисто практически.

Как изглежда заданието (брийф) за такъв продукт и често ли получавате достатъчно ясна концепция, по която да работите?

Йордан Желев: Брийф имаше - обстоятелствен, конкретен и същевременно обезпокояващо объркващ. Да се върнеш толкова много време назад е истинско сътресение и брийфът само запалва искрата на един дълъг отворен диалог, състоящ се от и-мейли, изображения, телефонни разговори, хвърчащи бележки, книги, енциклопедии, кафета и какво ли още не. Сложно, но продуктивно - дълъг и интересен приятелски разговор, в който и двете страни развивахме и надграждахме темата.


© Йордан Желев

Цялостното представяне на „Bulgarian Treasure” много акуратно допълни тежестта на етикета (Брандът беше представен за пръв път в рамките на изложението DiVino Taste 2014). Какво означава търсенето на такъв етикет при Вас за пазара на вино в България? Мислите ли, че вече сме готови за следващата стъпка?

Йордан Желев: Представянето на „Bugarian Treasure” също е част от концепцията зад бранда - това не е само вино, това е истинско съкровище. Съкровищата, особено тези от национална значимост, се пазят - веднъж от посегателства, втори път от уважение към постигнатото. Присъствието на Гвардейската рота имаше точно този смисъл за премиерата - да покаже на аудиторията, че „Bugarian Treasure” е точно тази пресечена точка в пространството, в която вино, култура и история са параметрите в уравнението на българското съкровище.


© Йордан Желев

Как се смесват успешно елементи от античността и съвремието? От къде сте почерпил вдъхновение за този етикет?

Йордан Желев: Смесват се, най-общо казано, с познания и умения. Монограмът BT, който създадох е връзката между минало и настояще. До голяма степен си помогнах и със средствата на типографията, а най-много се забавлявах с рисуването на орнаменти.


© Йордан Желев

Не понасям ползването на т.нар. clipart, независимо, че в миналото и аз съм опирал до него.


© Йордан Желев

Всичко беше въпрос на принципи, затова запретнах ръкави и лично изработих всеки един детайл - от най-дребните орнаменти до дизайна на самата монета в центъра на етикета. Тук е моментът да благодаря на колегата от Монетния двор, г-н Иван Тодоров, който на свой ред също запретна ръкави и направи всичко по силите си да имаме тази красива монета. Всъщност, именно монетата е гаранцията, че всичко това се е случило векове назад и че продължава да живее и днес.


© Светослав Рушанов

Казвате, че не сте правил подобен етикет до момента. Как се справяте с напрежението да надскачате себе си?

Йордан Желев: Лесно, когато се срещам с хора, които си вярват и имат желание да постигат целите си. Трудното идва тогава, когато имаш случайни „актьори”, които не знаят нито кои са, нито къде са, нито #koi точно е пред тях. В такива случаи желанието да се надскачаш обикновено е мъртвородено, а входната врата се оказва единствен изход.


© Йордан Желев

ВКУСЪТ

Какво е постигнато с този Мавруд?

Йордан Кирилчев: Мисля, че в „Bugarian Treasure” ще си проличи едно ново лице на Мавруда като сорт. Ще бъде показано, че той има много по-голям потенциал за стареене, отколкото сме си мислили.

Вие сте сред малцината, които са имали възможност да дегустират това вино. Как бихте го описали?

Йордан Кирилчев: Цвета е много интензивен, интересен и в него има гланц, не се усеща умора. В аромата се долавят тонове от дъба, но той е интегриран изключително хармонично. На вкус виното е меко и елегантно, с добри танини, които показват един отличен потенциал за стареене в бутилка. В никакъв случай не са агресивни, но плътността и наситеността на вкуса са впечатляващи. Създали са едно изключително елегантно вино и аз лично бих изчакал поне 5 години, за да го отворя. С риск да прозвуча прекалено оптимистично, въпреки че смятам, че съм реалист, това вино има потенциал да се развива и да е вълнуващо и след 10+ години.

ЦИФРИ

Реколта: 2009
Произведени: 1095 бутилки
Отлежава: 60 месеца в нови дъбови бъчви
Цена: 189 лева

Създателите ви обещават „необичайно удоволствие“ и препоръчват виното да се консумира от 2015 до 2030 година след декантиране. Въоръжете се с търпение!